Могат ли да бъдат спасени пакистанските делфини от река Инд?
Плъзгайки се през водите на река Инд, пакистанските речни делфини – известни на местните като „булхан“ – могат да бъдат видени, докато се издигат, за да поглъщат въздух, преди да се потопят отново в мътни води.
Това беше рядка гледка през 2004 г., която подтикна тогавашния 14-годишен Зулфикар Али Бхуто да стане активист за климата. Сега на 33, прочутият художник и внук на неговия съименник, бившия президент на Пакистан, каза, че до този момент е чувал за легендарните делфини само от истории, разказани от по-възрастни членове на семейството. „Знаех за тях и хората знаеха, че съществуват в реката. За мен те бяха почти като еднорози“, каза той пред Ал Джазира.
Делфините, чийто брой е намалял сериозно от началото на 1900 г., започнаха бавно да се завръщат през 1970 г., когато ловът на делфини за тяхното месо и мас беше забранен. Сега все повече и повече биват забелязвани отново в реката.
Какви са делфините на река Инд?
За разлика от еднорозите, делфините на река Инд са много истински. Те обаче са изложени на риск от изчезване и въпреки че през последните години беше идентифициран по-голям брой, те остават в червения списък на Международния съюз за опазване на природата на застрашените видове.
Част от семейство Китоподобни, група бозайници, която включва също китове и морски свине, тези делфини имат отчетливи, удължени носове като тъпи мечове, които използват, за да намерят храна по дъното на реката. Те имат миниатюрни очи – „големи като игли, за да ги предпазят от речната тиня, която се натрупва в техните сладководни местообитания“, обясни Бхуто. Всъщност делфините са функционално слепи – не могат да виждат обекти, но могат да откриват промени в светлината.
Делфинът на река Инд (Platanista gangetica minor) и неговият братовчед, делфинът на река Ганг – известен на местно ниво като „сусу“ (Platanista gangetica gangetica) – са два подвида речни делфини, които днес са единствените оцелели членове на някога примитивна и широко разпространена група архаични китоподобни, които са плували в древното море Тетис преди 50 милиона години. Морето Тетис някога е покривало днешна Индия, Индонезия и Индийския океан.
С изместването на земите и спадането на морското равнище делфините на река Инд, живеещи само в сладка вода, бяха изоставени във вътрешните реки в днешния Пакистан.
Още в края на 19 век делфините са плували в долните части на Инд в Пакистан и в река Беас, приток на река Инд в Пенджаб, Индия.
През 1878 и 1879 г. проучване, проведено от британския зоолог Джон Андерсън, преброява около 10 000 делфина в тогавашна Британска Индия. През 2001 г. проучване на отдела за дивата природа на пакистанската провинция Синд установи, че в река Инд са останали 617 делфина. Този брой нарасна до малко под 1000 през 2004 г. Днес те са 2100 – подобрение, но не достатъчно.
Оцеляването на тези делфини е от решаващо значение за местната екоструктура. Те се считат за „индикаторни“ видове, действащи като индикатор за здравето на реките, в които живеят. „Те са канарчетата в мината за сладка вода“, каза Бхуто. „Ако се размножават и възпроизвеждат, това означава, че се справят добре. Ако има спад, това означава, че нещо не е наред в екосистемата на реката.“
Какво причини намаляването на популацията на делфините?
Бхуто цитира работата на Гил Браулик, лидер в опазването на морските бозайници, който е базиран в университета Сейнт Андрюс в Шотландия. През 2012 г. тя доказа, че серия от язовири и прегради (язовири с ниско ниво), построени от британците в средата на 20-ти век, са довели до намаляването на речните делфини.
По-специално са построени баражи, за да се отклони водата в канали за напояване на земеделска земя. Това накара някои райони на реката да станат твърде плитки за делфините, които също често са попадали в капан от порти, вградени в баражите.
Баражите разделиха реката на сегменти и изкуствено изолираха популацията на делфините. Когато баражът отвори портата си, делфин може да бъде пометен надолу по течението и след това да не може да плува обратно нагоре по течението, както някога, поради силните течения, създадени от баражите. Попадането в капан в долните части на реката е проблематично, тъй като извличането на вода в каналите означава, че реката пресъхва за няколко месеца всяка година.
Баражите „систематично унищожаваха популациите на делфините в притоците“, каза Бхуто.
Баражът Сукар, построен в Синд, родната провинция на Бхуто, за контролиране на наводненията и осигуряване на напояване, беше първият, отворен през 1932 г. Днес той захранва най-голямата напоителна система в света, осигурявайки напояване на повече от 7,63 милиона акра (почти 31 кв. км) земя.
Още пет ще последват от 1946 до 1971 г.: баражът Гуду, баражът Котри (известен също като Гулам Мохамед), баражът Таунса, баражът Чашма и баражът Джина.
Речните делфини, които някога са господствали свободно над водните пътища, са успели да преплуват всичките 3180 км (1976 мили) от река Инд, от подножието на Хималаите и планините Каракорум до делтата й в Синд, където нейните води влива се в Арабско море и всичките му притоци. Но тези нови структури означаваха, че сега се съдържат в шестте по-малки анклава, които съществуваха между тези баражи.
Докато плуваха по каналите, изградени следвайки естествените пътища на притоците на реката, мнозина попаднаха в капан, заседнаха в плитки канали или, още по-лошо, уловени в рибарски мрежи.
„Те трябва да излизат за въздух на всеки две до три минути. Ако попаднат в мрежа, могат да се удавят в рамките на пет минути“, обясни Бхуто. „Те са изключително крехки същества.“
„Не знаем каква част от популацията е намаляла в онези дни [средата на 1900 г.], тъй като те не са били проследявани, но е намаляла, ставайки почти изчезнала в притоците, така че е останала само популация в основното течение на реката.“
До 1960 г. правителството на Пакистан стигна до заключението, че делфините на река Инд са изчезнали, но група рибари забеляза двойка и скоро с помощта на италиански изследовател беше открита популация от 150 до 1969 г. .
През 1974 г. е създаден отделът за дивата природа на Синд. Той стартира кампания, която ще направи лова на делфини незаконен и ще ги категоризира като защитен вид. „При последната инспекция през 2021 г. делфините бяха оценени на около 2100“, каза Бхуто.
Мина ли опасността?
Докато цифрите растат, природозащитниците не могат да считат работата си за свършена, каза Бхуто. Те трябва непрекъснато да наблюдават бозайниците, което им дава много по-голяма картина.
„Ако делфините са щастливи и процъфтяват, това означава, че качеството на водата е доста добро. Това означава, че в реката има ресурси, като риба, миди и скариди, които делфините ядат. Но ако има спад в популацията на делфините, значи нещо не е наред. Знаеш, че нещо не е наред с реката.“
Водите на реката напояват Пакистан и са жизненоважни за поддържането на живота в региона. Без техния поток, обясни Бхуто, реколтата ще се провали. „Ако басейнът на река Инд се срине, 80 процента от тази страна ще бъде изправена пред гладна смърт до точката на смърт“, предупреди Бхуто в публикация на X през 2023 г.
„Само си представете, по едно време делтата на река Синд беше пълна с вода и мисля, че сега тя е намаляла с 99 процента през последните 100 години“, каза той. „Пресъхва осем месеца в годината, като реката не може да стигне до морето. Ако няма вода, значи няма живот.
„Точно сега, след Хайдерабад, реката спира да тече, така че това са последните 300 километра [200 мили] от реката. За съжаление само в сезона на наводнения морето получава речна вода.“
Как изменението на климата се отрази на популацията на делфините?
Изследванията показват, че изменението на климата може да причини драматични промени в екосистемите и може да повлияе отрицателно на речните делфини.
По-високите температури, топенето на ледниците и увеличените валежи могат да повлияят на нивата на реките и околната среда на делфините. Делфините са се адаптирали към повишаването на температурата през последния век. Това, което обаче не могат да направят, е да адаптират географския си обхват за оцеляване и процъфтяване, като същевременно остават ограничени до 190 км (120 мили) участък от река Инд (разстоянието между баражите).
„Изменението на климата не е основният виновник за техния упадък, но може да засегне съществуването им в бъдеще“, каза Бхуто.
Пакистан е класирана като петата най-уязвима страна от изменението на климата в глобалния индекс на климатичния риск, като температурите му се очаква да се покачат между 4 процента и 6 процента до 2050 г.
„Ако има суша – обратното на наводненията през 2022 г. – 70 процента от делфините в зоната от 100 километра [60 мили] от Сукар до баража Гуду ще бъдат засегнати“, каза Бхуто. Докато наводненията носят повече вода в реката, делфините могат да останат в капан на сушата, когато наводненията се оттеглят.
Септември миналата година беше един от най-горещите месеци в световен мащаб. Докладите се различават по отношение на числата, но през този месец някъде между 125 и 200 речни делфина са умрели в езерото Тефе в Бразилия от необичайно високи температури на водата от цели 40 градуса по Целзий (104 градуса по Фаренхайт).
„И не забравяйте, че Бразилия има басейна на Амазонка. Това е най-големият басейн в света. Има хиляди потоци, така че има толкова много места, където делфините могат да отидат [за да избягат от горещите води]. В Пакистан това е само една речна система“, казва Бхуто.
Може ли делфините все още да са изправени пред изчезване?
Ако температурите на реките се повишат значително в Пакистан, „нашите делфини могат да бъдат изправени пред същата съдба“, предупреди Бхуто.
Други видове, изправени пред подобни опасности, са изчезнали. Например братовчедите на тези делфини в Китай, известни като „байджи“, някога са плували в река Яндзъ, но са обявени за изчезнали през 2007 г. поради увеличаване на броя на лодките, работещи по реката, както и поради шума и замърсяването на водата.
Гариалът, вид крокодил, вече е изчезнал от биоразнообразния пейзаж на Пакистан, до голяма степен поради баражите и ловците. Освен едно наблюдение през 2023 г., последният път, когато едно от тези същества е било видяно през 1985 г.
„Промените в климата може да не са били причината за намаляването им [на крокодилите] в началото на века или дори по време на Зелената революция [период от 1950 до 1984 г., когато добивите се увеличават поради технологичния напредък в земеделието] , но за съжаление, това е повод за безпокойство“, каза Бхуто.
Как може да се гарантира тяхното оцеляване?
За да спасим делфините и другите диви животни, всички сгради по реката трябва да спрат, каза Бхуто.
„Нямаме нужда от повече язовири; те просто ще изострят и ускорят процеса на изменение на климата.“
Язовирите отделят парникови газове от натрупване на газ метан, произведен от неподвижни водни тела. Те могат също така да лишат екосистемите от хранителни вещества, от които се нуждаят, като улавят утайки. Речните корита, където рибите хвърлят хайвера си, заедно с храната и местообитанията, също могат да попаднат в капан зад язовири.
„Има планове за изграждане на още, тъй като правителството ги вижда като бързо решение за нарастващите енергийни нужди на Пакистан, но това със сигурност ще застраши съществуването им [на делфините]“, каза Бхуто.
Той твърди, че градското население на Пакистан е „блажено несъзнателно“ за опасността и е научено, че без проклятия водата е пропилян ресурс. Това, което не им се казва, е, че това е жив източник на енергия, който трябва да се пести.
„Реката ще покаже гнева си. Ще покаже яростта си. И в наводнение, и в суша“, каза той.
Хилядолетната река Инд винаги е служила на местните общности. Бхуто вярва, че е жизненоважно да се вслушват в опасенията и съветите на селското население и на рибарските общности, които са силно свързани с приливите и отливите на реката.
„Това, което не искам, е един ден за булхан да се чува само чрез древните басни за суфийски светци като Хаваджа Кхизр, докато плават покрай неговото светилище и това на други, които седят по бреговете на реката,“ Бхуто каза.
